Национализмът - полезен или вреден Човек не променя онова, с което

Национализмът - полезен или нездравословен

Човек не трансформира това, с което се гордее. Точно тъй като се опълчва на смяната, споделяме за гордостта, че предшества падението. За мнозина капитализмът подобен, какъвто е в този момент, е обвързван с „ американизма “ в гордиев възел от блаженство. Критиците, които приканват за сериозна смяна, не срещат схващане. „ Капитализъм - бит го или се откажи от него “ може да се счита за вид на „ Америка - бит я или се откажи от нея “.

За гордостта си има време и място. Има моменти и условия, в които тя е освен почтена за възторженостти, само че и нужна. Има и времена - и за групите, и за обособените хора - когато е нездрава и разрушителна. Нарцисизмът е психическата страна на инстинкта ни за самозапазване, без него не бихме могли да оцелеем. Но необузданият егоизъм, който Ерих Фром назовава недоброкачествен, е главният предходник както на самостоятелното, по този начин и на груповото зло.

Гордостта е изключително скъпа и нужна в процеса на построяването на идентичност. През целия си живот хората и групите работят върху изкристализирането и одобряването на идентичността си. Но по-голямата част от този развой протича в юношеството. Обърнете внимание какъв брой горделивост и егоизъм има в този интервал! Нормално е за юношите - и за момчетата, и за девойките - да обръщат извънредно огромно внимание на типа си. Макар че облеклото им може да наподобява на възрастните повърхностно, неспретнато и изобщо недопустимо, за младежите то има извънредно значение. Когато пробват облекла, те пробват разнообразни самоличности. Прекарват безкрайни часове пред огледалото - гледайки не облеклата, а лицата си, разрастващите се свои тела и чертите си - без значение дали излъчваш положително или зло. Взирайки се в огледалото, те в реалност се пробват да схванат кои са, да открият някаква идентичност в отражението си. Тази горделивост и самонаблюдение в огледалото издават накърнимост. Юношите нормално не реагират благосклонно на рецензии. И когато нормалните безредици на юношеството доближат степен, в която стават ненормални, казусът нормално се състои в така наречен „ рецесия на самоличността “.

Когато групата работи върху построяването на своя идентичност, гордостта още веднъж се демонстрира блестящо. Най-известният и трагичен образец е битката на чернокожите американци, изключително през 60-те години, да си изградят нов имидж в обществото. Преди това този блян не е участвал осезателно, а мнозина са стигали до смешни крайности в опитите си да придобият самоличността на бели, даже да изправят естествено къдравата си коса или да избелят кожата си. Впечатляваща е смяната, която настава в настройката. Къдравата коса е оставена да си пораства на независимост. Интересът се насочва към Африка. Изучава се африканската история, с цел да се гордеят чернокожите с корените си. Новата „ черна горделивост “ се съпътства неизбежно от „ черен яд “. Лозунгът на деня е „ черното е прелестно “.

Добре, щом става въпрос за почитание. Хубаво е да се почитаме, както и да почитаме другите. Но с цел да почитаме себе си, би трябвало да притежаваме достолепие, а оттова и горделивост.

Гордостта на една националност или нация може да бъде квалифицирана като шовинизъм. Той е напълно натурален и потребен, когато групата има идентичност, когато в действителност носи белезите на единна нация. Това става, когато племената или градовете-държави основават национални страни, или когато колонии отхвърлят непознатото господство (както направихме ние, американците, през 1776 г.).

Национализмът има страховита мощ, както Съединените щати откриха за свое най-голямо отчаяние във Виетнам. Тъй като Хо Ши Мин, лидерът на виетнамците в битката им за освобождение от колониалния империализъм, беше болшевик, ние застанахме против тях в устрема им към самостоятелност. Най-сериозната от многото ни неточности в Югоизточна Азия беше, че неправилно възприемахме виетнамския шовинизъм като комунистическо придвижване. Ако бяхме се пробвали да насърчим виетнамския шовинизъм, вместо да поддържаме колониализма, доста обстоятелства сочат, че Виетнам можеше да стане същински демократична некомунистическа страна. И противоположното, същите обстоятелства демонстрират, че като се опълчиха на устрема на виетнамците към самоопределяне, Съединените щати ги тласнаха към съюз с Русия и към същия този комунизъм и тоталитаризъм, от който се опасявахме. Във всеки случай, във Виетнам не комунизмът, а невероятната мощ на национализма сложи Съединените щати на колене. Да се противопоставяме на законния шовинизъм, значи да го вършим за своя сметка.

Има обаче и непростим шовинизъм или национализъм, против който би трябвало да се борим, и в другите, и в себе си. Както има разлика сред „ грубия “ и „ нежния “ индивидуализъм, по този начин има разлика и сред жизнеопределящата самостоятелност и положението, в което една нация държи всички да признават правото й да не се преценява с никакви действителности отвън себе си. Национализмът да вземем за пример кара Съединените щати да заявят, че не се постанова да се подчиняват на решенията на Международния съд в Хага. Но оневинен шовинизъм ли е това? И какво значи той от позиция на устрема към построяването на международна общественост?

Съществува един тип горделивост, произлизаща от личната еднаквост, която е освен законна, само че и нужна за положителното на всяка група, без значение дали това са чернокожите американци или американците като цяло. Дори в процеса на построяването на общественост групата изпитва известна горделивост от действителното си достижение да излезе от хаоса и да се пребори с пустотата. Но тази здравословна, обвързвана с одобряването на самоличността горделивост, елементарно и постоянно минава в чувство за високомерно предимство. Нацистката идея за „ великата раса “, провокираща геноцид, също е шовинизъм в деяние. Както и явната убеденост на нашето държавно управление, че знае какво е най-хубавото за Никарагуа. Трябва по някакъв метод да се научим да разграничаваме нужния за рационалното самоуважение и самоопределяне шовинизъм от водещия до национализъм и търсене на врагове кьорав национализъм, спъващ развиването на международната общественост.

Разграничаването на здравия от нездравия шовинизъм е доста значима задача в нашия западащ и изчезващ свят. Защото на земята има места, където би трябвало да се предизвиква национализмът, а на други - уверено да се възпира. Национализмът на чернокожите южноафриканци да вземем за пример безспорно се нуждае от поощрение в развиването им към справедливо почитание и национално схващане, от които се употребяват всички жители на света. Чернокожите южноафриканци имат потребност да се утвърдят като нация, със или без съдействието на белите южноафриканци. Но Русия и Съединени американски щати от дълго време са съумели да оформят идентичността си като народи. По-нататъшно повишаване на така и така към този момент прекомерно афишираната им национална горделивост надали е належащо. Напротив, явно е, че в полза на мира съветският и американският шовинизъм би трябвало по някакъв метод да бъдат обуздани.

Ключът към разграничаването на здравия от нездравия шовинизъм очевидно е в одобряването на самоличността, в която визията за себе си - „ Аз-ът “ - като нещо настрана, единствено за себе си, е заблуда. В реалност всички сме подвластни един от различен. През вековете най-големите духовни водачи от всички религии са учили, че пътят на духовното извисяване минава през надмогването на нарцисизма към придобиване на мистично схващане, в което личната ни еднаквост се смесва с тази на човечеството и на божественото. Както е с обособените хора, по този начин е и с групите, и с нациите. Призванието ни е да преодолеем националния си егоизъм и лимитираната си еднаквост в интерес на идентифициране с човечеството и положението на световна общественост. Но въпреки всичко, с цел да се откаже от нещо, човек би трябвало на първо място да го има. Не можем да работим за надграждане над нашата еднаквост, без първо да сме я придобили. Затова верният модел за развиване за нациите е: първо, израстване до национализма; второ, надрастване на национализма. Така че разграничаването на здравия от нездравия шовинизъм изисква да преценим къде тъкмо се намира една страна в хода на своето историческо развиване.

Иначе методът да се ревизира дали национализмът е здрав или нездравословен е същият, както да се разграничи вярното от неправилното мислене: Какво се губи? Налице ли е интегритет? Доколко избрана персона умишлено е присъединила всички променливи в мисленето си? Лидерът, който работи от позициите на здравия шовинизъм, осъзнава, че това е шовинизъм, както и методът, по който той се вписва в общата картина на нещата. По време на войната във Виетнам Хо Ши Мин беше напълно наясно какво прави, а президентът Джонсън не беше. Джонсън действаше от позициите на патологичния шовинизъм, наименуван от сенатора Фулбрайт „ арогантността на властта “ - злокачествена форма на егоизъм, който, както множеството предубеждения, остава несъзнателен.

От: „ Изкуството да живеем дружно “, Морган Скот Пек, изд. „ Кибеа “
Снимка: M. Scott Peck (1936-2005)